Мили приятели, дойде ред и на тълкуванието на последната анкетка.
Доколко съжаляваме за грешките, които сме допуснали в живота си и как да се преборим със съвестта си. Ето резултатите:


Шест от 34 анкетирани (17,65%) са дотолкова забатачили работата, че май вече не им пука от грешките, които допускат. Очевидно са се хлъзнали с невероятното ускорение от почти 9.81 m/s2 по наклонената плоскост на пороците и греховността.
Четирима души (11.76%) съжаляват за грешността и несъвършенството. Предполагам, че виждат светлината в тунела, но като че ли някой ги е вързал за капака на някоя от шахтите за отводняване. Дръжте се братя и дерзайте, капаците не са толкоз тежки.
Масата от уважилите анкетата (12, 32.35%) съжаляват за някои от грешките си, въпреки че не виждам смисъл в това. Грешките са минало, братя, а както знаем, миналото не може да се промени. Извадете си поуките и давайте смело напред! Да знаете само, колко грешки още ще правим (хората), даже трябва да сме щастливи, че планетата ни (Земя) още не се е разпаднала...
Последните, които са ми любимци (включае и я), не съжаляват за нищо. Седем от душковците, които грешат през своя съзнателен (и не чак толкоз ;)) живот, не съжаляват за нищо. И с право. Всички сме грешни братя (еле я :))! Вадете поуки от грешките си и не ги повтаряйте!
Има и четирима (11.76%) пичове и/или *ички, които предполагат, че са безгрешни! Лошо нема, хора! Вие сте гордостта на обществото (и на общността). Направо се чудя, на какво дължа честта да минавате през "Пороци" и съм особено поласкан от вашето присъствие тук! Предполагам, че и порочните колеги също.
И накрая остават двама души, които са ме разкрили! Аз си знаех, че съм кретен, но не предполагах, че ми личи чак толкова :)) Браво, хора, признава ви се!
Заключение: Мързи ма да го мисла :)))))

Репортер от "Островът на порочните": Тонката Кретенски