стая зад заключена врата

Опитвам се да си представя, че душата ми
е стая зад заключена врата
и питам се какво ли има в стаята -
разкош, уют, разруха, пустота?

Със болка слагам ключа на ключалката,
превъртам го, надвила своя страх.
Стоя така с въпроса неизбежен -
да хвана ли проклетата брава?!

Замислям се, отдръпвам се за миг уплашена,
във мен се борят гняв и любопитство, и омраза...
Но не, решението е взето вече, стига суета!
Отварям рязко страшната врата. Пред мен е стаята.

Облива ме вълна на недоволство и досада,
ала поне спокойствието връща се.
Ти питаш се какво видях във стаята?
О, нищо ново. Всичко си е същото.
Зад страшната врата намерих себе си,
пак бях сама...


momo
декември, 2001