още едно есенно
листата
листата вече не са част от дърветата.
макар че са там
разлюляни от вятъра
очакват момента,
когато
все още зелени
ще литнат
ще се откъснат
твърде рано,
неестествено,
копнеят
изгарят
в налудничаво
желание
за вихър
а после
после линеят.
повехнали
пращят под обувките.
листата вече не са част от дърветата.
макар че са там
разлюляни от вятъра
очакват момента,
когато
все още зелени
ще литнат
ще се откъснат
твърде рано,
неестествено,
копнеят
изгарят
в налудничаво
желание
за вихър
а после
после линеят.
повехнали
пращят под обувките.
именно, защото навява подобни на чувствата, които си описала:)
М да-тъжно и същевременно красиво