нищо повече

Ей, знаеш ли, че знанието е сила!!! И кой ти гледа праха по мебелите, когато чува такива неща, когато всичко това се чете в очите, в сърцето?! Поздрави!!!

Много силен стих.

Поздравления!

Благодаря ви, много ме зарадвахте. По принцип рядко пиша такива стихове, в такава форма, та малко се съмнявах, че става нещо от него. Много се радвам, че го харесахте. Ценя вашето мнение :)

Обещай да ми подариш екземпляр от първата си стихосбирка!А,може би ще издадете обща-избрани стихове от "Поезия" в бглог?

Коприва, че кой пък ще се занимава с моите стихове? Ако вземе, че се случи, задължително ще ти подаря, но хич не ми се вярва. Имаше идея за стихосбирка от "Поезия" на бглог, но не знам дали са включени мои неща, и изобщо какво стана с тая идея. Благодаря ти за оценката :) За мен това е по- важно: че например ти си харесала тоя стих и си намерила в него нещо което да те докосне. Не е ли това целта всъщност?

Прочетох го след другото ти... Това направо ме хвана за гърлото и ме остави без думи...Такъв заряд има цялото...но оттук нататък " За часовете страшни..." и финалът е просто смразяващ... Прочитам го вече няколко пъти... великолепно е...Пиши...

Аз пиша - непрекъснато :) Само че рядко харесвам написаното и още по- рядко се осмелявам да го предложа на околните. Благодаря за оценката. Наистина ценя мнението ви.

Почти със всеки ( който е прекалено самокритичен ) е така...:-) Понякога и аз пиша... и имам същото усещане като теб :-) Този ти стих просто влезе  до дъното на душата ми... Ще се връщам отново към него...