не искам да остарявам

не искам да остарявам

дъждът почуква равномерно
в прозореца
отмерва секундите
и навлиза в стаята
на ивици през щорите
дългокраки паяци
плетат мрежи в ъглите
преди да е станало светло
бастунчето на дядо ми
е закачалка на времето
потъмняло дърво
без корен в наследство
броя разстоянието в крачки
точно три и после обратно
теловете са провиснали
бесилки за дрехите
изтънели от употреба
всекидневна
ужасно много е тихото
недоказано неизказано
спирам и дъждът е спрял
забравям за секундите
ключът несмазано
се усмихва на вратата