не знам заглавието
***<?xml:namespace prefix="o"?>
Вън вали. Като в черква е тихо.
И снегът е безкрайна тъга.
Сякаш всичко е скрито потайно
под покров – снежно-бяла земя.
Вън вали. Нейде кучета лаят.
А нощта заседя се до мен.
Вледенени капчуци ридаят,
но за утре денят е стъкмен.
Само тясната бяла пътека,
дето води до мойта врата
се загуби – зари се полека
да дочака сама пролетта...
Коментари