***

Вън вали. Като в черква е тихо.

И снегът е безкрайна тъга.

Сякаш всичко е скрито потайно

под покров – снежно-бяла земя.

Вън вали. Нейде кучета лаят.

А нощта заседя се до мен.

Вледенени капчуци ридаят,

но за утре денят е стъкмен.

Само тясната бяла пътека,

дето води до мойта врата

се загуби – зари се полека

да дочака сама пролетта...