...на мама

Не съм онази дъщеря, която си мечтала, мамо -
не мога да съм кротка и смирена.
Опитах се, но знаеш, че е опит само -
така се чувствам друга, победена.

Разплаках те...Защото се тревожиш.
Прости ми, аз съм лоша дъщеря.
Донесох ти цветя...На масата ще сложиш,
с цветята ми и своята душа.

Не съм онази дъщеря, но съм родената -
онази, дето винаги ще те обича...
Онази без талант, ненадарената,
която с вятъра до късно тича...

Онази, дето неумело пее,
ала го прави ходейки из къщи.
"Нима си тъжна, мамо?" - тя се смее
и вече нищо тъжно не е същото.

"Луната, мамо, е една принцеса.
Красива, светла - ето, за това -
един магьосник зъл я омагьоса,
да идва само през ноща..."

Такава съм.Не искай да съм друга.
Сърцето ми е огнено - такава ме роди.
Каквото съм сгрешила, ще изкупя...
                                        Обичам те!
Благодаря, че майка си ми ти!