всяка прилика - случайна!

Ало... Имате грешка...
Дъщеря?... Нямам, сори!...
Не! Не съм ветеран...
Млад съм!... Да...
Я не ставайте смешен!...
Не лъжете, ви моля!...
Имам черен колан и
жена!

Катастрофа?... Умира?...
Да!...За заем ще моля...
Не!...Не казвайте - край...
Ох!... Съдба!...
По акцента разбирам
с малцинството говоря....
Интегрира се май с...
Тишина...

Звънеца - вибрира.
ГСМ-а - изгасна.
Чувам как се завърта
ключа.
Във вратата се взирам
и на прага си ясно
виждам жива, не мъртва
жена.

Да! Спестих от измама.
Тя ме гледа сърдита.
Аз се хиля, същинска
пача...
Да и кажа ли?...Няма!
Тя дори и не пита,
а за нея аз щях да
платя...