(бохемска) пародия

 „Здравей чаша! Ний пак сме сами
От кръвта ми по скъпо и мило
в тебе слънчево чудо шуми...”

П.Пенев

(по Дебелянов)

Да се завърнеш в старата квартира,
когато заранта едва се ражда
и в мрака входната врата да дириш,
залитайки на зиг-заг по паважа.

„Смирено влязъл в стаята позната”,
където въобще не те очакват,
да се стовариш тежко на кревата
и с хъркането си да сцепиш мрака.

Да се събудиш зажаднял, да вземеш
от масата бутилката с водата...
и утолена жажда да задремеш,
подхърквайки ритмично в тишината.

По обед махмурлука в тебе гаден
да поразтушиш с десетина бири...
О, скрити вопли на бохем досаден,
напразно спомнил старата квартира!