а-ло

Сами сме в тази западна пустиня.
Звъним си късно през нощта.
Ти бръчкаш срички, аз прикривам
обърканата мисъл с тишина.

Затваряш и отиваш да гуляеш,
а аз ще се докосвам за кураж;
и после пак ще се обадиш,
пак ще молиш самотното ти тяло да спася.

Съжалявам ни, такива скришни, засрамени.
И все пак нуждаем се един от друг.
Тази нощ обичам само тебе,
ще се старая да замая твойта мощ.

Но знаем ти и аз, че просто преживяваме.
Така или иначе ще сме сами.
Такива сме си - скитници приплетени.
Домовете носим в измъчената си душа.