Ще те усетя по дъха

Навън е студ и кучета не лаят.
Гласът кристализира в тишина.
Аз топлината в теб ще разпозная
единствено и само по дъха.

Студът завил е улици и сгради
и бавно по улуците пълзи.
От хоризонта бялото не пада.
Зад облаците слънцето мълчи.

Вятърът по покриви танцува.
Със снежни дрехи той е нагласен.
Молбите на комините не чува...
Усещам твоя дъх почти до мен.

Ръце разпервам, нежно те прегръщам.
Студът е като бял ушит гоблен.
Усмивка на лицето ти се връща,
че топлина усетила си в мен.

Навън е студ. Душите не изгарят
от обич преоткрита с тишина,
а кучетата вместо да залаят
пътека ни прокарват през снега.