ЩУРЧЕТА В МЕН

Цяла нощ пяха щурците.
Песента им заливаше стаята
и подеха я даже стените
сякаш моите мисли чертаеха...

С благозвучната рохкава музика
те се впиваха точно в сърцето
и кръвта ми гореща танцуваше
и събуждаше в мене момчето...

със крачетата боси то шляпаше
из прахта в коловози по нивите,
радостта му разнасяше вятъра...
(а щурчетата весело свиреха)...

И луната целуваше раните -
коленете ожулени, лактите...
Музикантите дърпаха струните
и запяваха жабите с квакане...

В концертната нощ под звездите
се пренасях в страната -мечта...
Заживяха във мене щурците
затова ми танцува кръвта.

Щом зад хребета слънцето падне,
по небето изгряват звезди
и очакват трептящи и жадни,
пак във мен да засвирят щурци.