Поезия 29.05.2009 valiordanov 273 прочитания

Шестнайсет поклона

Шестнайсет дома, ключ не ги заключи.
Шестнайсет къщи, свещи осветиха.
На Спасовден трагедия се случи.
С шестнайсет души, живи се простиха.

Шестнайсет гроба прясно изкопани
очакваха шестнайсетте ковчези.
Заплакаха шестнадесет камбани.
Плъчът в бездушните единственно не влезе.

Хиляди въпроси заваляха.
 Вместо цветя, покриваха телата.
Шестнадесет човека не успяха
да разберат къде им е вината.

Шестнадесет близначни некролога
лепнеха от кръв и от бонбони...
Шестнайсет пъти ще се каже "Сбогом"
и тежък помен времето ще гони.

Коментари

ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 years 11 months
Странно защо това стихотворение не се коментира! Чете се, но не се коментира. А трябва. Заслужава и коментар, и оценка. И то положителна оценка. Може би понякога действителноста ни плаши. Но понякога животът не е поезия, а просто наистина една действителност. Понякога е нужна една бърза реакция. Поздрав за тази бърза реакция, а ние наистина трябва да се замислим... 
Deneb_50
Deneb_50 преди 16 years 11 months
Ами то си е оценено,а не се коментира,защото авторът е казал всичко,което сме искали и ние да кажем и то доста по-добре от нас