Чернова

Думите чезнат в ръждясали спомени.
/Хладни сълзи
във брашното се стичат./
Звънко ромоли есенен вятър.
Капчици дъжд,
а вали от обичане...

Думите режат с бръснача си нищото.
/Гузно присвива очите си мракът./
В такава ли нощ са се раждали птиците?
Кой е изрязал от скука
гнездата им?

Някой кове всяка вечер луната.
/Дискът боли от изгарящи чукове./
Кой нарисува криле на кълвачите?
и защо ги остави
да дишат без клюнове...
?