Мисли за мен като за жив,
когато си замина!
И много дълго не плачи-
жалей ме до една година!

И после забрави за мен!
Аз в стиховете ще живея.
И като славей без очи
денонощно ще ти пея.

И ако ти не срещнеш друг,
в тоз живот горчив и сив,
останеш ли без топлина-
мисли за мен като за жив!

И аз ще идвам  в твоя сън,
като дъжд ще прошумявам.
И на прозореца отвън
червени рози ще оставям……
    автор:Павлин Белишев