Цветя по асфалта

„Зад стените се крият човеци“ – Камелия Кондова


* * *

Каква суета и какво тесногръдие
са превзели стените на двата площада.
От днес и сърцата си чувстваме твърди,
а да бъдем човеци – не ни се отдава.
И всеки е свит в отбранителна поза.
До кръв е прехапал устни, жили – обтегнал.
Преди зад стените се криеха хора,
а днес все едно, че са зейнали бездни.
Къде се загуби детето,
което
рисуваше с креда цветя по асфалта?
Сега сме големи, по-мъдри, а ето,
че чувстваме себе си
                                 празни.
Дали със годините спираш да търсиш
доброто у себе си,
                          в този отсреща?
От страх, че наместо добро ще откриеш
подлеца, който те гледа
                                  с насмешка.
От страх, че във търсене
                                   лесно се губиш
във всяка лъжлива отбивка.
Останаха само цветя по асфалта.
Спомен за креда,
                        дете
                             и усмивка...