:) Имам идея и за следващите "Стихове по картина", но ще изчакам малко :) Момичето, чийто рисунки виждате, се казва Кристина Йорданова. Очаквайте скоро и промяна в логото на общност "Поезия" :)
Не знам, но цялата стая вчера беше като нарисувана. И статива, и един люлеещ се стол, и четките, и картините по стените... Навсякъде - малки детайли, които те грабват... Ще кача още малко снимки от вчера. :)
Вчера бях на рожден ден на една приятелка, с която учим заедно тук. Снимките, които ще видите са от нейната стая. Ще се постарая да вмъкна и малко описание, за да задоволя любопитството на efina ;)
Ето го и люлеещият се стол, за който идеше реч. Бил намерен на един таван - счупен и прашен, а в последствие - реставриран :)
На него имаше малка възглавница, на която бе нарисувана жена-пеперуда, или някава фея :
Една от стените беше облепена с малки, разноцветни бележчици
, а в средата на стаята имаше дървен статив с недовършена картина :
Встрани от статива имаше разпиляни четки
и акрилни бои
На прозореца имаше и уловител на сънища :
А някъде на бюрото - тази картина, която ми напомни много на един стих на Димитър Гачев
До картината имаше цвете :
, а навръщане към вкъщи се натъкнах и на този знак за забранено влизане, със счупено огледало над него :
А, ето го и стиха... /Най-интересното е, че сега отварям книжката "Сто", в която има точно сто стиха и попаднах веднага на него/
* * *
Малко момиченце идва насън. Връзва люлка на хрипа в гърдите ми. Проси пиене, хляб и цигари за път за отдавна умрели роднини. Тропа с мигли. Не й се обаждам. От страх. Да не би да я има наистина. Стискам моите спящи деца. То ми пее. С очите си бистри. Иска хляб. Иска нещо със хляба. Да не съм го разказвал до обед. Иска някой да го поведе за ръка и безкрайно по пътя да броди. Иска някой. Защо ли ми пращат дете? Явно многото глъч дотежава. Търси малка душа, за да го разбере. Но ще трябва да тръгне с голяма
Момичето, чийто рисунки виждате, се казва Кристина Йорданова.
Очаквайте скоро и промяна в логото на общност "Поезия" :)
Цели пет разлики ли има? Аз виждам само една-две.
Не знам, но цялата стая вчера беше като нарисувана. И статива, и един люлеещ се стол, и четките, и картините по стените...
Навсякъде - малки детайли, които те грабват... Ще кача още малко снимки от вчера. :)
Днес съм на вълна въпроси - да започвам ли или...?
Ето го и люлеещият се стол, за който идеше реч. Бил намерен на един таван - счупен и прашен, а в последствие - реставриран :)
На него имаше малка възглавница, на която бе нарисувана жена-пеперуда, или някава фея :
Една от стените беше облепена с малки, разноцветни бележчици
, а в средата на стаята имаше дървен статив с недовършена картина :
Встрани от статива имаше разпиляни четки
и акрилни бои
На прозореца имаше и уловител на сънища :
А някъде на бюрото - тази картина, която ми напомни много на един стих на Димитър Гачев
До картината имаше цвете :
, а навръщане към вкъщи се натъкнах и на този знак за забранено влизане, със счупено огледало над него :
Въобще ... беше интересно :)
Ако нямаше коментар към картината, питай ме кога щях да се досетя, че си я свързал
със стих на Димитър Гачев?!
А това е фея...Прилича на предишният ми аватар, на който никой почти не забеляза
крилата.
Аз си нямам уловител на сънища...Може би ще е хубаво да имам, за да запазя някой
от всичките...
Благодаря ти!Емоцията ти определено е подчертана от думите:)))
/Най-интересното е, че сега отварям книжката "Сто", в която има точно сто стиха и попаднах веднага на него/
* * *
Малко момиченце идва насън.
Връзва люлка на хрипа в гърдите ми.
Проси пиене, хляб и цигари за път
за отдавна умрели роднини.
Тропа с мигли.
Не й се обаждам. От страх.
Да не би да я има наистина.
Стискам моите спящи деца.
То ми пее. С очите си бистри.
Иска хляб. Иска нещо със хляба.
Да не съм го разказвал до обед.
Иска някой
да го поведе за ръка
и безкрайно по пътя да броди.
Иска някой.
Защо ли ми пращат дете?
Явно многото глъч дотежава.
Търси малка душа,
за да го разбере.
Но ще трябва да тръгне с голяма
Д.Гачев
(това може би обяснява нещата ;)