Хронология
По улиците, снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?
Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им, молитвено се вричат
единствено във злато и пари.
Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си се вардят,
а всъщност, само себе си гризат.
И сенките им даже са стопени,
облъчени от собственния страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях
щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?
Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им, молитвено се вричат
единствено във злато и пари.
Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си се вардят,
а всъщност, само себе си гризат.
И сенките им даже са стопени,
облъчени от собственния страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях
щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!
Животът ни е проза,
вървим по коловозите му
с добре обръгнали сетива,
забързани да гоним злато и пари,
че поезията му минава по-край нас
незабелязано дори
За съжаление в този комерсиален свят,май няма място за поезия,освен ако някой не възпее,маржа,тренда и други икономически термини
Живот в компромиси, съвеста си раздвои,
оцелява, а показва, че успява,
увлечен в своето, опитва се да издържи.
След време той разбира в изненада:
живота свой, на пясък в този свят гради !
Този свят е точно такъв !
В определени моменти и аз си казвам "О, Боже опази !"