Филхармония

цигулки,

флейти

кларинети

виоли

туби и тромпети

три кръгли барабани

със тътен глух издишат

с ритмичен звук от малките тимпани

Човека с фрак ги удря весел

с тънки палки

с топченца на края

като шега игрива

подскачат топчетата

пъргави и живи

додето сърчицата им бъблукат

като ромон

на рекичка

една мъничка

светла песен

извива сребърната флейта

Мелодия украса

щастливо се разнася

нагоре и надолу

качва се и слиза

а пръстите и дълги сплитат

накъдрят и нагласят

невидима тонална прежда

и хиляди цигулки

отдолу тихичко пригласят

от тук, от там прииждат

на хиляди талази

вълни кафяви-гриви с блясък

препускат дивите коне

в тревите разлюляни

и лъковете само с плясък

стремително в единен ритъм

хвърчат камшици сякаш

в ръцете на ездачи буйни

Дочуват се тромпети –

крясък

на птиче ято

стреснато сред пущинака

един нехаен кларинет

изсмива се нахално-елегантно

след него челото игриво

с месест смях

повтаря отговора си капризен

виолата не е подвила крак

и мърка закачливо

отново тубата в едно

с пискливия тромпет

приканват шумно барабана

Ръце разперил най-отпред

застанал пред цигулки

тичащи в каскада

пред струния богат шпалир

той дава знак и тон

предвижда и командва

размахал палка и коси развял

полита сякаш диригента

ту птица в устрем

ту избухващ огнен фойерверк

същински генерал

и господар единствен на музиката волна

подобно крал пред свита многобройна

посоката указва властен, заповядва

като магьосника Мерлин

владее всяка малка, дребна нота

и прави цялата магия необятна

за бедните души, за радост

и изкуство жадни.