ФЕМБОТ

:))))

Благодаря, Алис. Мислех, че съм откраднала заглавието от последния български брой на списание Космополитан, но се зарових в мрежата и се утеших. И картинка си намерих, която да ми допълни мислите. Попаднах на македонски форуми, където основното е, че и фемботите имат чувства, само че гледат да не ги показват много-много. Просто ми се иска след всичките лудости през деня да се потопя в спокойствието на уютно място, приятен разговор с приятел, ароматно кафе или цветен коктейл.

да, добре звучи, особено това с коктейла ;))

Мммм, много гръцко какао.. черно... щипка кафе... малко ванилия... есенция ром... доволно количество захар...

Може и сАмо да си стои в ъгъла. Кой е казал, че питиетата са за пиене? Все едно да кажеш, че стихотворенията на Дона са само за четене/рецитиране. Ми те нали рисуват, ухаят, карат нещо между двете вежди да смъди...

Най си сам вечер, когато никой не ти поставя задачи и трябва да решиш дали да бъдеш себе си или да се епилираш за утре.

"Подари ми цвете, но от теб откъснато" направо ме разби. Едва погасих в себе си неистовото желание да хукна из нощните поляни в бране на диви цветя, които после да се чудя как да  ти подаря:))  Много мнооооого ми хареса.  Цели романи са били писани само за да обяснят един ред или една дума. Аз също съм привърженик на пуантите в писането. Най същественото в една ябълка е семенцето, дървото кипри и кичи вънщността му в красив, гиздав и апетитен плод, единствено за да може семенцето да стигне далече и да има ново начало в подходяща почва.

Поздрави за хубавият стих