Тъмнината в моя ден

Тъмнината на ноща с черното си було
 покрива моето съзнание и потъва вътре в мен.
Не намирам смисъл вече в тишийната
а я търсех с глас преди.
Преди да те срещна бях различна
бях може би малко по-добра.
Ти събуди чуства в мен дълбоко скрити
а сега ги взимаш ти обратно.
Не прави това!!!
Не искам аз в безкрая твой да се губя
и безцелно да вирея.
Изрежи крилата мои за да не мога вече да летя
и направи така ,че да ме заболи.
И дори тогава няма аз да се отчая
зашото знам,че си до мен..дори до мене да не си.
Аз ще те обичам вечно даже страшно да боли...
и никога няма да те забравя!!!

Сега в мен е тъмно като нощ
и не искам да се променя.
Не искам да бягам от мъката си
искам я само за мен.
Но поне ми дай възможност
като отговориш на това!!!