Тъжното момче ...

Тъжното момче вървеше
стиснало зъби
Крачеше уверено напред
Отзад бе миналото
Не го желаеше
Мръсно и горчиво
Пълно с болка и лъжи
Искаше щастие,
търсеше щастие
Не моментно,
спомени от него много
Искаше тишина
Дълбока тишина
Топъл слънчев лъч
Ласки
Кой ли бе пътят към тях
Защо винаги трябваше да има път
Защо
Болеше го
Буца, заседнала в гърлото
То даваше всичко
Получи фалш
Искаше да поседне
Къде?
Нямаше път
Нямаше нищо
Утеши го!
Погали го!
Дай му надежда
Капка
Достатъчна
Пътека
Хвани го за ръка и го води
Нека спре тъгата
Тъжното момче е тук до теб
във мислите ти.