Тъжен
Тъжен съм когато,
те разстройвам пряко.
Tъжен съм когато,
зная че съм прав.
Зная че и ти си права.
Моливи хвърчат в нощта,
разпалват не една искра.
Запалват огън.
Огън ли ще изгори,
Моята душа?
Уви.
те разстройвам пряко.
Tъжен съм когато,
зная че съм прав.
Зная че и ти си права.
Моливи хвърчат в нощта,
разпалват не една искра.
Запалват огън.
Огън ли ще изгори,
Моята душа?
Уви.
и извива се в изтънчен смях -
а ти така притихнала и кротка
не забеляза, че в мастилени петна умрях...