Тръни

Червивите костилки ми напомнят

на стара къща

с счупени прозорци.

Дъждовно е. И шляпам в сиви локви,

сред зверове,

заключени в наморници.

Дали пък зверовете са виновни,

или си търсим оправдание

да надзираваме затворници...

Кое е по-голямо изпитание?

Горчилката на сухата костилка

рисува по трахеята жирафи.

Дрънчат в главата ми будилници,

преди да се събудя от страха си.

Че няма да изгрее слънцето,

или че няма да залезе.

Нима не е едно и също,

когато скакалците ни се плезят?

Когато плюят черни бръмбари,

върху засятия бостан с домати.

И посевите се превръщат в тръни,

които се забиват до сърцата ни...