Тройка на кафе
Реприз
Някъде дами две,
разговаряха и пиеха кафе.
Малко по на изток от тях
художник стар, с очила
рисуваше деца.
Потърси багри,подходящи
да нарисува усмивките им върху
своето платно,но в палитрата му
бе останала единствено тъга.
Така и не разбра кога и как
лятото цветовете му прибра
? ? ?
Зелена луна,сребриста трамвайна кола
синя трева,случайна жена.
Копривено небе,старо дете.
Непокварена душа,светла нощ,
тъмен ден,видя ли и някой друг,
влака освен мен?
* * *
Когато видя хубава жена,сигурен |
съм,че в мислите си пак греша.
Не съм сигурен дали има Господ
над света.
Знам,че дявол има,
ала защо ли няма дума Господия ;-)))
….А денят ухаеше на силно кафе,
не на ракия
Коментари