Триптих
* * *
Не ми се стига до прозрения.
Не днес.
И няма да ти кажа,
че капките по клоните
са есенно
ноктюрно.
Че устните ти са триптих,
рисуван
авангардно.
Че вчерашният шут
едва не се разплака...
Не ми се стига до прозрения.
И може би е
прекалено късно
да съм откровен...
Не ми се стига до прозрения.
Не днес.
И няма да ти кажа,
че капките по клоните
са есенно
ноктюрно.
Че устните ти са триптих,
рисуван
авангардно.
Че вчерашният шут
едва не се разплака...
Не ми се стига до прозрения.
И може би е
прекалено късно
да съм откровен...
Реклама
Още по темата
Авангардно
Поезия
· 22.01.2007
· efina
Мога да рисувам със ръце -пясъчни картини и пейзажи лунни,падаща звезда или безкрая на море,но очите ти не мога.Те са трудни.Хващам очертания, контури разни,светлосенки, тъмносенки и черти,но очите ти остават празни,нямат поглед - някакви очи.Някакви, на някакъв, във к…
Да се завърна в Анхиало
Поезия
· 04.10.2024
· DesiStoyanova
Анхиало ме вика, а аз съм далече, там дето градът расте, но не старее, а с копнеж сърцето е готово вече, морската вълна за миг да го залее ... Античен, романтичен, вечен е, този бряг, до който ще да стигна, в дреха от с…
ДИАМАНТЪТ БЛЕСТИ И В КАЛТА
Поезия
· 16.06.2023
· arksi13
Няма значение твоите дрехи колко са лъскави, колко искрят щом във душата ти обич не свети и щом във сърцето ти тлее се мрак. Няма значение твойта усмивка колко е бяла и как тя искри, когато отвътре си счупена мивка и ня…
Чадърът
Поезия
· 01.12.2022
· veselin
Чадърът - сгънат прилеп в ъгъла на стаята. Поливат мъката със прашното мушкато...
Имам идиотския навик да размествам понякога думи в стиховете.
Че устните ти-триптих са,
рисуван
авангардно.
Че вчерашният шут
едва не се разплака...
Вариацията - моя. :)