Това ли е модерна поезия ???
Моля да бъда извинен за нецензурният език и от дамите ,но просто цитирам,а по надолу ще посоча и авторите:
***
“ -Как искам да се любим
ето така:
седнала,
с високо вдигната пола,
с високо вдигнати крака
върху теб на стола
пред пишещата машина….”
****
“Ще бъде сумрачно по
автострадата на слънцето
под изобилните оранже
ви лампи на Белгия
и мъжът,който кара ко
лата,ще казва на някакъв
език любов моя
и ще пъха ръката си меж
ду краката на жената
без да я пита
и жената до него ще от
говаря любов моя,но ще
мисли на своя си език
курво,мръснице,шен
генска п***о”
***
“Два дни след като е**л
разбрал,че фанал спин и
че умрял
ще бъде след година или
две
и слънчевото над глава
та му небе
се сипнало вдън топлата
му кръв
за да му каже чрез краси
вото си first
ти труп ще бъдеш в глъх
нещата пръст
…където на е***а е про
стено
там женски божества на
вярно
к*р въртят върху врете
но
аз няма да умра не ми е
определено”
Правописът и строежа е запазен,Авторите съответно са Силвия Чолева,Миглена Николчина и Ани Илков. Чета,препрочитам и се питам това ли е истинска поезия.Аз лично мисля,че не е ,а вие
В интернет сигурно могат да се намерят стотици "стихове" от такъв тип...
За първото има анализ от проф.Мария Кирова,която преподава на студенти.
Цитатите са взети от статия от Никола Инджов от третомартенските ВАЦови издания.Чел съм подобни произведения и във вестници само където няма нецензурни думи, а по строеж са подобни.
Просто това ме провокира да попитам и да чуя мнения от доста по добри от мен като теб и Дона например.А в нетта наистина се намират и доста по хубави произведения от по-горните
За мен няма "истинска" поезия - има добре подредени думи, които създават чувство, емоция, предизвикват ... А може и да има перфектно сложени думи без никакво съдържание и предизвикващи само недоумение.За Sluchaina едно ребусче 24,3.03.,13 там пише за анализа :-))))
П.П. А ребуса дори и аз го схванах, :))
След като преспах,нали съм си мека душица,реших да ви разкрия анализа,за да не си мъчите красивите глави с ребуси:
“Думите са парадоксално отелесени у Силвия Чолева.Те наистина са вход към глухонямата психосоматика на нейният текст.Женското тяло говори в думите,зад думите и въпреки думите.Невероятно интилигентно,даже интилигентско тяло,което може да прави любов само пред пишещата машина”
pestizid ,то и аз не можах да си го представя,даже ми се щеше да го възпроизведа в действителност,ама нямаше с кого :-)))
Пестицид, защо ли не се осмелявам да се явявам по конкурси? Ми аз не мога да правя такива неща на стол - хич не е удобно, пробвано е ... :)))