ТАНЦ

Тези дни в главата ми изникна нещо направо архаично...
Месец май е и започват абитуриентските балове, причината и да напиша
следващите редове, за един напълно непознат човек, който в последствие
ми стана много добър приятел.


Ти си тръгваш...Като в приказка балът отмина,
а щастлив ли си, даже не знаеш и сам.
Вечерта е задушна и шепот със дъх на коприна,
отминава край теб и оставя те с мрака голям.

С хладни длани прегръща те бавно тъгата
и повлича те в бързия танц на ноща -
твойта дама коварна се смее през пръсти над тебе
и дори не разбираш как си тръгва и идва денят.

През лазурни лъчи гледаш утрото как се усмихмива
и те кани да стигнеш до слънцето чак,
но си спомняш за бала, който чакаше толкоз години
и за танца в среднощния сив полумрак...