ТАМ НЯКЪДЕ...

Когато в сянката на мислите се скривам,

светът отвън неузнаваем става –

заглъхва уличният припев

на хорската гълчава.

Привлечена от тъмната омая

на чувство, идващо от глъбините,

се влюбвам без посока във безкрая,

а вглеждам се в човек наблизо.

Всяка музика се въплътява

в мелодия, която е нетрайна,

но пак акордите и проследява

душа, съжителстваща с тяло.

Невидимо е нежното и покровителство

над изрисуваната видима действителност.

Там някъде, където сенките се сливат,

понякога отивам във мечтите си.