Сън...ммм...

Днешният ден е много шантав.Може би от съня, който сънувах?Или реакция
от последните дни?Музиката, която съм прикачила към следващите редове,
е единственото нещо, което ги допълва идеално, още повече, че е много любима...
Мисля си, даже, че е невъзможно да се чете без музиката.






Сън...

Сънувах странен сън, във който...

отрязах си роклята.Вятърът все я усукваше,
сякаш искаше да ме хване в капан.
Сълзите ми с повей изсмукваше
и в косата се скриваше по детски засмян.

Боса танцувах, с някакъв просяк,
после разперих крила...Имах крила?!
И полетях...Във небето се носех -
безтегловна, свободна, добра...

Имаше къщи, смалени до точка.
Имаше облаци, като пухени одеала.
Имаше вятър, с нежност порочна.
Имаше птици, на цели ята.

Приземих се.На поляна със макове,
от които плетох ли, плетох венци...
Гоних забързани влакове
и събирах по залез последни лъчи.

Ядох сладолед, с някакви малки деца...
После карахме кънки във парка,
пяхме, пускахме хвърчила...
Сред звездите търсихме коя е най - ярка...

Хващах риба в реката - с голи ръце,
после я пусках пак във водата...
Късах от сърцето си сърчица
и ги давах на плашилата, самотни в нивята...

Правих си шапка от вестници -
уж не нося такива неща.
Возих се на колесници.
Бях принцеса, макар и само в съня...

Слънчогледи ми грееха в тъмнината,
като хиляди малки слънца,
а по изгрев събирах росата
насъбрала се по листата,
                                    като малки зрънца.

Сънувах странен сън -
                                   в него аз ли съм или не съм?

В огледалото още се взирам
и не съм променена, а оня звън -
от съня...във душата със шепи събирам...