Поезия 24.02.2010 KrasimiraDiimtrova 202 прочитания

Сълзице

Сълзице, кой вятър те довя?
Ръка ли в душа те постави?
Да не би да си капчица роса
или дъжда тук тебе забрави?

От цвете не съм аз роса,
от ръка не съм сътворена.
Усмивката е моята сестра
и от дума една съм родена.

Дума казваш, те причини.
Можеш ли да я забравиш?
Това може да се промени
ако в спомени я поставиш.

Как, като вече нямам сила?
Просто търся пристан тих.
В очите се беше приютила.
Нека отдъхне! Не я изтрих!
Реклама

Коментари