Сцена
Скриха се в завесата героите,
публиката пошумя – и тръгна.
Много роли – всичките са моите:
време е на роли да обръгна.
Ето как годините отминаха –
с тихи стъпки, като нощен вятър.
Дълги сенки покрай мене минаха
и събраха шарения шатър.
Скриха се в завесата героите,
публиката пошумя – и тръгна.
Много роли – всичките са моите:
време е на роли да обръгна.
Ето как годините отминаха –
с тихи стъпки, като нощен вятър.
Дълги сенки покрай мене минаха
и събраха шарения шатър.
Знам, че поезията е дело лично, но категорично не те виждам като пенсиониран актьор...точно сега е времето да започнеш да правиш хляб от посятото жито :)...
Охо, пенсионирах се като актриса още на 20 :)) Уморена съм, Ела - сигурно си личи. Като че ли забравих какво да правя с житото. Пък и се чудя на кой му е притрябвал точно моя хляб? Добре е, че имам няколко приятели, които четат щуротиите ми - това ме прави щастлива и цяла :))
"Шареният шатър" си е още там - не го ли виждаш?...