Стихотворение на седмицата 26.11. - 02.12.2007; *** - Славчо Красински
СЛАВЧО КРАСИНСКИ
* * *
Към залеза върви по здрача
една усмихната жена,
на позлатените клепачи
играят капки светлина.
Върви и гледа как пред нея
блести избистрената вис –
от радост устните й греят
като намокрен, пресен лист.
Белеят в здрача рамената,
плътта ухае и зове –
червени макове в житата
люлеят жадни цветове.
Угасне в сенките и мине
отново в блесналия път –
след нея тишината синя
дъхти на топла, млада плът.
И бавно гаснат висините,
шумят уханни тъмнини
като водите, във които
се къпят влюбени жени.
И класовете шепнат в здрача
на всеки пътник из нощта
как мина с грейнали клепачи
една усмихната жена.
на мястото.:)Благодаря!
Тази поредица наистина ме радва и ми се иска,
ако може да я продължим след като свърши.
Не знам по какъв критерий избират стиховете,
но си мисля, че има много добри неща, които
могат да се публикуват занапред.
Е, Дона, как мислиш?
Много цветно нарисуван... ;)