Стихотворение на седмицата

“Стихотворение на седмицата” е нова инициатива на Министерството на културата, която стартира на 4 март 2007 г. в партньорство със Столична община, Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, БНР, БНТ и културното приложение на вестник “Дневен Труд”.

Инициативата е част от програма „Четяща България” и е свързана с подписания на 13 декември 2006 г. в НДК от министъра на културата проф. Стефан Данаилов, вицепремиера и министър на образованието и науката Даниел Вълчев и представители на печатни и електронни медии Меморандум за изработване на съгласувана информационна политика за популяризиране на книгата и четенето.

Всяка седмица в Интернет-страницата на Министерството на културата ще се публикува стихотворение на изявен български поет. Първото стихотворение, което ще бъде качено за една седмица в сайта на Министерството на културата, e “Майка ми” на патриарха на българската литература Иван Вазов – една от най-емоционалните и въздействащи негови творби. Инициативата ще продължи с “Ключето” на Валери Петров, “Моята молитва” на Христо Ботев, “Утринен тоалет” на Станка Пенчева, “Аз искам да те помня все така…” на Димчо Дебелянов, “Беласица” на Петър Караангов, “Две хубави очи” на Пейо К. Яворов, “Сергиите” на Екатерина Йосифова, “Сгъстена тишина” на Дора Габе, “За русите жени” на Георги Господинов и “Стихии” на Елисавета Багряна.

Всяко едно от стихотворенията на седмицата ще звучи и по БНР и по БНТ, като идеята е те да бъдат изпълнени и записани от млади актьори.

Стихотворението на седмицата ще бъде отпечатвано и в културното приложение в неделния брой на в. “Дневен Труд”.

Министерство на културата предлага със съдействието на Столична община “Стихотворението на седмицата” да бъде популяризирано по подходящ начин и в софийското метро.

Целта на инициативата е да насърчи интереса към четенето и към българската книга.

Стихотворението тази седмица:

МАЙКА МИ
Иван Вазов

В рояка спомени свещени,

де моя дух сега се губи,

се твоят образ въжделени

духът ми, майко, среща, люби.

 

Ти люлката ми си люляла

със песни жалостно-упойни,

над мен по цели нощи бдяла

през мойте нощи безпокойни.

 

Под твоето крило растял съм,

наяквал съм под грижи мили,

от твоите реч и взор черпал съм,

и радост и духовни сили.

 

Душата ми от теб научи

да мрази, да обича страстно,

от твоята душа засучи

любов към всичко тук прекрасно.

 

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в теб блещеше,

ти и човека в мен създаде –

ти два пъти ми майка беше!