Стихотворение на седмицата 08-14.10.2007; Съпротива - Виолета Христова
ВИОЛЕТА ХРИСТОВА
СЪПРОТИВА
Листата валят и идва отново ноември,
кротък празник на златото и добрите мъгли.
После бяла ръка изтрива излишното черно
и ляга спасителен сняг върху бившите дни.
Дали не пътувам, или така ми се струва -
прелитат край мене дърветата и планините,
протича наоколо някаква съпротива
и към свършек клонят и клоните, и очите.
А любовта е само снежинка в земната пазва,
троха, с която никой няма да се засити...
Но можеш ли от нея да се откажеш
и да се слееш с лепилото на мъглите?
И докога ще крещиш уплашено срещу мрака,
ранобуден петел – загубен и сам сред звездите?
А съдбата лукава край тебе мята опашка.
Път ли прави, или замита следите?
Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече -
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тая свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.
Виолета Христова http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=48026