Спомен за лято
Изсъхналите прешлени <?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
изпукаха.
Обвиха се
във тръни
и напъпиха.
Изплъзналите гущери
се скриха
(под смокини.)
Полазиха листата и зачакаха...
Дъждa,
или началото на лято -
Изпичащо
калинките по камъни,
изгнилите
растения
и коритата на реките.
В съня на охлювите
беше още тъмно...
Протегнаха се охлюви
във въпросителни.
Потропваше капчук...
:)
усмихна се и затанцува,
макар, че мислеше да си пасува...
Някак си този спомен за лятото не ми се връзва с моя.Като, че ме лъха някаква тъга?
Моя спомен е такъв:
Пожар! Но не в гората,
на полето сива мишка
на мишока смигна
А маковете са и моите любими цветя.
гъделичка.
Лъчите на слънцето кихат...
:)
и охлюви пробудени
разтъркаха очи
Направо ми се прищя да поканя и Вальо (Дишев) в темата :) И ще го сторя...
ПП: И двата пленера на поетичната миниатюра по радио Благоевград бяха страхотни... Дано сте успяли да се насладите на някое от предаванията :)
(и дано има ново скоро :)
Преди лягане - не супях да напиша каментар. Иначе, бих написал: "Алис, отстъпи една крачка назад: Полска мишка/ на мишока смигна - /маковете ръкопляскат. :) :) :)
Меланхолията стряскат.
:))
а така му се ще и той да закряка...
а така му се ще и той да закряка...