Спасение в бяло
Какво спасение! Снегът вали
и на душата ми е бяло, бяло...
От черни истини не ме боли,
светът е сякаш под венчално вало.
Аз тръгвам чиста, през дантелен сън
към моя светъл час.Светът танцува
и с пъстри шалчета и щедър звън,
загърнат в детски смях денят пътува.
В очите ми пъстрее красота
и спряла в междучасието бяло
разбирам - в тая нежна белота
жената и детето в мен са цяло.
Поздрав!