Следобед в сепия
Натрапчивото й присъствие влудява.
Стоя и тропам с пръсти
в следобед с цвят на сепия.
Тактувам равноделно.
Отворих си прозореца
и пуша със мухите.
Момичето от долния етаж повтаря
една и съща песен
трийсет пъти.
Или е влюбена, или ми отмъщава
за тропането с пръсти
и дрънкането на китара вечер.
За пеенето на открито
/фалшивото пиянско пеене/.
Игрем шах със тишината
и само миг преди да блъсна всички фигури
и да строша с глава дъската
дочувам песента
за тридесет и първи път...
Хахаха...Хубав стих.Оставя приятното усещане
за съпричастност.:)
http://www.youtube.com/watch?v=hNYxuZHhmEM