Поезия 27.07.2008 veselin 581 прочитания

Следобед в сепия

Натрапчивото й присъствие влудява.
Стоя и тропам с пръсти
в следобед с цвят на сепия.
                   Тактувам равноделно.
Отворих си прозореца
и пуша със мухите.
Момичето от долния етаж повтаря
една и съща песен
                    трийсет пъти.
Или е влюбена, или ми отмъщава
за тропането с пръсти
и дрънкането на китара вечер.
За пеенето на открито  
/фалшивото пиянско пеене/.
Игрем шах със тишината
и само миг преди да блъсна всички фигури
и да строша с глава дъската
дочувам песента
за тридесет и първи път...


Категории

Коментари

efina
efina преди 17 years 9 months
Има ли вече 32 път?

Хахаха...Хубав стих.Оставя приятното усещане

за съпричастност.:)


taniasan
taniasan преди 17 years 8 months
Веско, имаш удивително чувство за ритъм -  никога не се губи, дори като пришпорваш. Много хубав стих.
veselin
veselin преди 17 years 8 months
Поздрав с песента:

http://www.youtube.com/watch?v=hNYxuZHhmEM