Сезонът на карначетата

Едно стихотворение на Алина Стоянова от поредицата Чужда муза

Панаири,панаири…
Дим,карначета-ерзац
И се пие яко.Свири
на дудук брадат свирач.

Стан извива хубавелка
 и разтриса тлъст гюбек.
някаква беззъба лелка
ми предлага чушкопек.

Давя се във екстра стока-
тенджери,кюлоти,боб,
плитичка тава,-дълбока
и фенерчета за гроб.

Евтини червени блузки,
свирки,захарен памук…
Тук дойдох да закуся-
две карначета със лук.

И защо ли се оглеждам?
Търся оня тъжен пес
с рунтавите вежди.
Но го няма.Липсва днес.

Панаири,панаири…
Дим,карначета,фарси!
Кучка вие,куче дири..
Да закуся ли?Мерси!

Горда стара планината
химни слуша. “Чака-рак”
Панаир ни е Съдбата.
Тя пък глозга кучи крак.
      автор:Алина Стоянова
от стихосбирката й “Черно на бяло”