Самота
Свещта отронва сълзи – топли, бели,
и бавно заприличва на сърце.
Минутите болезнено са спрели
и се разчупват в моите ръце.
Нощта навън е топла и ухае -
ще бъде нелогично да крещя...
Сърцето ми поиска да мечтае
и бавно заприлича на свещта...
и бавно заприличва на сърце.
Минутите болезнено са спрели
и се разчупват в моите ръце.
Нощта навън е топла и ухае -
ще бъде нелогично да крещя...
Сърцето ми поиска да мечтае
и бавно заприлича на свещта...
Мечтите невъзможни,топят като свещ,
моето сърце,дори ръцете ми,не могат да запазят
минутите,които като снежинки топят се в моите сълзи.
Е,няма рима,ама алкохола е малко в повече,а както са казали древните-във виното е истинатаНа мен харесва и трезвен и подпийнал ;-) всеки човек понякога е сам,въпреки навалицата покрай него
И на мен ми харесва във варианта, в който си е. (Ама щом искаш да редактираш, :)) Съзерцателно топло е. И преходите са много добри. :)) Една моя любима картинка:
Това ли е варианта от 85-та?Не намирам нещо, което да се нуждае от редакция.
Ако искаш да добавиш още нещо, може.Но и така си е добре.
Свещта отронва сълзи – топли, бели,
и бавно заприличва на сърце.
И сякаш че минутите са спрели
и се разчупват в моите ръце.
Нощта навън на люляци ухае -
не знае тя да страда в самота...
Сърцето ми поиска да мечтае
и бавно заприлича на свещта...
Това е варианта от 1985. Не знам защо го промених, но имам чувството, че има нужда от още нещо.
Свещичките на тортата угасват
живели само някакъв си миг...
А после всички бурно ръкопляскат,
дъхът ти затаен като за вик.
Поздрави за хубавия стих.
Нощта навън е топла и ухае,
Не знам защо стана така и откъде изникна тази пролет - сигурно просто ми се иска да е пролет :)и носи шепа пролетни цветя...
Сърцето ми поиска да мечтае
и бавно заприлича на свещта...
Чудна работа, кога най- сетне ще се завърши окончателно това стихче?
Редакцията този път добра е!
Улучила си право във целта.
Прекрасно! Хубав символ пролетта е.
Надежда внася в твойта "Самота".