Самоконтрол

Не се надвиквай с тишината,
тя може силно да крещи.
От крясъка - словесен вятър
вълна в очите ще трепти,

ще осолява по лицето,
ще пълни бръчките с печал...
Усмивката на битието
ще бъде в лято - вълнен шал.

Наболата брада ще пари
като коприва детска плът.
Дъха от евтини цигари -
непоносим ще е, като греха...

Мълчи! Търпи! Смири се даже!
И тишината е врата.
Ти сам напираш, а си стража
на собствената си съдба.