СЯНКА ОТ КРИЛЕ

Сега отгоре ми се извисяваш -
надменен дъб,
под вятъра
разкършващ яки рамене.
Лъчите слънчеви
над мен изпиваш -
могъщ си ти,
а аз -
нищожно, малко семенце.
Като беззвучна
зла закана
над мен протягаш
мощни клони
та устрема ми жизнен
да прогониш,
и вечно в сянката ти
да остана.
Не знаеш ти,
че аз не ще линея,
че аз съм странно,
чудно семе
и докато ти шумя
с листа унесен
вълшебство
с мен е сторила
Добрата фея.
А днес
за теб дошла е Есен ...
Окапалите
твои стари листи
на Времето ветреца
тихо ще отвее...
Край теб
ще минат стари истини
и слънцето
за всички ще огрее.
Ти просто ще усетиш края,
когато
в свойте корени - нозе
листата си откриеш
от слана попарени...
... и сянката от моите криле...