СУТРИШНО ТРОТОАРНО
Града не ме посрещна с дъжд,
не ме посрещна и със слънце,
но сякаш нещо изведнъж
покълна в мене като зрънце
захвърлено от лош сеяч
попаднало на блага почва.
То-утрото ми е палач
убийствата си, с мен започва.
Разглеждам хорски самоти
загърнати във топли шуби
и в мен започва да боли
от змийските очи на луди...
Стискам здраво три неща:
куфар, портмоне и нерви,
че в клетката на глупостта
ме дебнат хищници мизерни.
Те чакат звездният си миг
илюзията да разбият
и със двуострият език
открита жертва да увият.
Но погледа ми е камшик
държа дистанция голяма.
Нали на Бог съм ученик,
а по-добър учител няма...
не ме посрещна и със слънце,
но сякаш нещо изведнъж
покълна в мене като зрънце
захвърлено от лош сеяч
попаднало на блага почва.
То-утрото ми е палач
убийствата си, с мен започва.
Разглеждам хорски самоти
загърнати във топли шуби
и в мен започва да боли
от змийските очи на луди...
Стискам здраво три неща:
куфар, портмоне и нерви,
че в клетката на глупостта
ме дебнат хищници мизерни.
Те чакат звездният си миг
илюзията да разбият
и със двуострият език
открита жертва да увият.
Но погледа ми е камшик
държа дистанция голяма.
Нали на Бог съм ученик,
а по-добър учител няма...
но не мога да не отправя поздрави за хубавия стих
и също толкова хубавите коментари на Светлина.
Но сутрешно не се ли пише с "Е"? Или е нарочно?
Да, и след коментара на Светлина, всичко си идва на мястото.
Хубаво стихотворение.
Обоснови се.
Поезията все пак е изкуство на душата...не може
да се затвори в точно определени рамки.;)
държа да отбележа, че коментирах конкретното
изказване, защото въпросът е принципен.
А дали е "Сутрешно" или "СутрИшно", последната
дума има автора, както и излезе.:)