СУЕТА

Това е най - странното нещо, което съм писала някога.
Имаше един период, когато си мислех да го преработвам,
защото е доста тромавичко, но четейки го отново и отново днес,
знам, че няма да променя и дума.


Животът ни протича в суета.
Суетни сме, когато се обличаме,
с отмерен жест приглаждаме коса...
Суетно смешно, даже, се обичаме.
Флиртуваме - от суета.
Без чувства, без задръжки, без да мислим...
Нали сме млади, в нас кипи кръвта,
простено ни е глупост да измислим.

Разтърсват ни различните неща.
Свенливо се докосваме със длани -
когато се разделяме в ноща,
суетно крием чувствата съдрани...
А после в къщи дълго ги лепим,
помпозно плюнчим пръсти и заглаждаме -
до късно във леглото се въртим
и мислите си доизграждаме.

Вълнуват ни и простите неща -
едно откъснато случайно цвете,
едно обаждане, една сълза,
свеща на масата, която свети...
Едно море, една вълна,
която се разбива във прибоя
и хоризонтът смръщен над това...
Желанието ти да бъда твоя...

Желанието ми да бъдеш мой -
прегръдката, целувката, телата ни...
Мълчанието, онзи миг покой,
във който контрастира суетата ни.
Дали се влюбих в теб от суета?
От страх?По навик?От умора?
Дали съм алчна?Как да разбера?!
Защо на тази тема да говоря?

За мене е достатъчно, че аз
съм с тебе и безумно те обичам,
а как се случи, в кой ли точно час -
не искам да гадая и предричам!

Измама?Или суета?
Усещането е приятно.Спираме.
В душите ни настъпва тишина -
живота си сами да режисираме!

                                    2006г.