СТЕНАТА
Ще ти разкажа за стената :
Бяла. С прозорци, нарисувани наскоро.
Първо далечна – и отсрещна второ.
И трето – всъщност близка и позната.
Понякога е цялата вселена,
а в бялото се гонят светли сенки...
Понякога мълчи като ранена
и жадно гълта моите преценки.
Понякога, когато е дъждовно,
почти те виждам да прозираш в бялото.
Ти ме поглеждаш сляпо и безсловно,
а аз рисувам с пръсти оцелялото....
И стихото, и смисълът на бялото...:)
на нея, често искам да приличам !
И случва ми се, през деня,
когато с думи удрят ме в света,
макар и да е истина,
раняват моята душа !
Затваряйки уста,
не човека да отричам,
като стена да замълча,
без лошото, да го обичам.
С малко думи да простя
и с чуства, мисли нови,
във следващия ден да продължа.