СПОМЕН ЗА ЩУРЕЦА

На Стефан Калев

Отиде си. Не взе оттука нищо.

Разсърди се на този свят покварен.

Остави ти сираци - всички листи

написани - проплакани, изстрадани…


Отиде си. И прошка не поиска

от верните приятели, защото

не трябваше да разберат, че скоро

ще спре да се търкаля колелото.


Отиде си. А твоята писалка

премръзнала те чака със надежда…

И само пукотът на тишината

в портрета ти пак тъжно се оглежда.


Отиде си, приятелю, поете.

Аз гроба ти не ща да знам къде е,

че бих ли го затоплил с мъртво цвете,

щом ти във мене вечно ще живееш!