СПОМЕН ЗА МЕЧТА

до морето бях седнала, там на плажа сама.

Чуствах нежния полъх на безкрайна вода

и очите ми пълни са с малка топла сълза!

Тишината разцепва я, тоз разбой на вълна,

а небето прошепва ми-"си спокойна сега!".

Как изпълва ме цялата, с чиста, нова мечта

и се рея във спомени- вчера, днес и сега.

А денят бавно тръгва си, пак ще дойде нощта.

После сбогом ще взема си, с тази малка мечта.

Днес отново събуждам се, с този мирис на бряг,

малки, тихите улички ми напомнят за тях.