СОНЕТЪТ МИ ПЛАЧЕ ЗА ТЕБ

И тази вечер,  пак плаче сонетът.
Разтърсил небе, звездно посипано.
Притиснал буря, а вихър догледно
по къра на времето мълчи орисан.
И тази вечеp, пак  плаче сърцето.
В тиха лудост, топъл лист отронен.
В малко стихче, от мисъл подето.
В крехка радост, тъй сладка отрова.
След тази вечер, ще плаче Зората,
в шепите сбрала сълзи на звезди.
Посипала ги, щедро на добрата
Луна в  косите. Tъга  да блести.

В тъжната вечер сонет разплакан
приспива пак посред звездите мрака...