Ранена птица | Поезия

Ранена птица лесно се убива...
Високо тя не може да лети.
След изстрела, завинаги изстива
и раната и... спира да боли.

Въпреки отнетото дихание,
очите продължават да сълзят.
Безполетност е нейното страдание.
По полетите винаги гърмят...

А рееше се волна и щастлива,
надбягваше се с ветровете тя.
Рани я слънцето. Сега изстина...
Болката и бе от топлина...

На голата земя мехлеми няма
за рани причинени от летеж...
Това е всичко. Гадна птича драма...
Поне опитай да я разбереш...

Коментари

blackpearl1 преди 17 години и 5 месеца

Порив, носен е с крилата и с мечти.

Всяка птица е родена да лети.

Копнежа, да разпери тя крила,

заложен и е, във кръвта.

Едва ли знае тя,

че след изстрела,

чака я смъртта !

Всяка песен, въздуха променя,

всеки полет в красота се сменя.

Живота птичи, е във полета и песента.

След изстрел -

идва тишина !

...

Тя пълнила е всеки Божи ден

със песни и със полет устремен,

красиво реещ се във синьото небе !

Живота и, направен бе,

за теб и мен.

Красив да прави всеки идващ ден !

Изгуби се, тя и песента -

да се наслади човека в изстрел-а.

Зощото може би се умори,

да стрелят го навън и във къщ-и.

Реши за малко да се наслади,

да стреля във гората,

не сред хората в града,

да разцепва тишината,

не на съседите мира.

Едва ли мислиме за полета и песента,

със думи сигурно и ние стреляме в града.

Друг полет с тези думи е сразен,

макар,

природата да пазим всеки ден !

amirlin преди 17 години и 5 месеца

.....И спря се човекът, и гълъба взе,
     и скри го до своите рани.
     И гълъбът сбрал топлина от кръвта,
     под пазвата трепна полека.
    Удари с криле и натам полетя,
     където не стигна човека.

В. Ханчев

Terkoto преди 17 години и 5 месеца

страхотно, свалям ти шапка