Размисли пред вратата

Вратата ти, отдавна е затворена.
Отдавна няма пушек във комина.
Цветята ти, отдавна нямат корени
и в бурени е цялата градина.

Под стряхата, не идват лястовички.
Прозорците са стиснали клепачи.
Домът ти е безводна воденица,
от тишина готова да заплаче.

На прага ти, приседнах да почина.
От пантите, ръждата ме прегърна.
Почувствах се ненужен и изстинал,
а бях за топлината ти се върнал.

Вратата ти, мълчеше уморена
от моето отсъствие голямо.
Сълзите ми, се стичаха студени,
ала ключът за бравата го няма...